В началото съществували само двата противоположни океана – Абзу и Тиамат. Когато смесили водите си, те създали божествата Лахму и Лахаму, от чийто любовен съюз били родени Аншар и Кишар. Според тази версия на мита, от свещения връзка между Аншар и Кашар са родени Ан, който впоследствие създал, като свое собствено отражение, бог Енки. (Тук може би има някаква грешка. По-вероятно е Ан – небето, да е създал Ки – земята, въпреки че на някой места Енки също бил почитан като бог на земята, от където произлиза и неговото шумерско име). Не след дълго, раздразнена от шума на боговете, Тиамат, която често в митологията е описвана като разрушителен дракон на хаоса, насилствено отнела божествената аура на своя плодовит съпруг. Според легендите именно от аурата на Абзу впоследствие бил създаден огромният сладководен океан от животворна вода, намиращ се под земята, в който шумерите вярвали, че Енки живеел. Там той заедно със своята законна съпруга Дамкина заченали малкия Мардук(Юпитер) – най-силният сред боговете, роден с четири уши и четири очи, с които бил способен да вижда и чува всичко. Още от бебе могъщият бог се откроявал с ярката светлина, кояято излъчвал. Гласът му бил толкова оглушителен, че сякаш огън излизал от устата му. Вярвало се, че неговата божествена аура била силна колкото на десет бога, и че в душата си той въплъщавал петдесет страшни сили. Когато Ан видял Мардук, преизпълнен от щастие, създал четири могъщи вятъра, които поставил в неговите ръце. Междувременно раздразнителната Тиамат, която копнеела за почивка, решила да унищожи веднъж за винаги начеващото се сътворение. За тази цел тя създала многобройни чудовищата, сред които: „ужасяващата хидра“, „яростния змиеподобен дракон“, „човека–змия“, „огромния демон“,, „свирепия вълк“, „човека–скорпион“, „страшните бури“, „човека–риба“, „безмилостния бизон“ и др. За да бъде сигурна в своята победа, тя сътворила още единадесет ужасяващи божества. На едно от тях на име Кингу поверила Плочката на съдбините, провъзгласявайки го за върховен командир на апокалиптичната армия. (В митологията на Месопотамия „Плочката на съдбините“ представлява едно от най-мощните оръжия, символ на върховенство, сила и власт). След като мъдрият Енки разбрал за настъпващата апокалиптична армия, той бил изпратен от дядо си Аншар в неравностойна битка срещу Тиамат и нейните поддръжници, но осъзнавайки, че е по-слаб, се отказал и се върнал. Впоследствие Ан също се опитал да се пребори с демоничната армия, но той също бил победен. Накрая Енки взел решение да изпрати своя могъщ син Мардук, който, както вече знаем, бил най-силният сред боговете и като такъв единствено той бил способен да спаси света. Преди да се впусне в битка, бог Мардук бил снабден с лък и стрела, както и с огромна мрежа. Той взел още седем вятъра със себе си, както и оръжието на могъщия потоп и с целия този арсенал безстрашно атакувал ужасяващата ламя. Когато Тиамат отворила уста, за да погълне богът спасител, той хвърлил в нея предварително подготвените ветрове, така че тя да не може да я затвори, прострелял я със стрелата, разпорил и стомаха и безмилостно изтръгнал нейното сърце. Впоследствие от трупа и сътворил вселената. От едната част на нейното безжизнено тяло оформил небето по образ и подобие на Абзу, а от другата му част създал земята.