В зората на сътворението съществувал единствено изначалният тъмен Хаос,  който Овидий описва като първична космическа субстанция на безредие, в която се съдържали всички елементи на сътворението, а Хезиод като безгранично въздушно пространство. Според Хезиод заедно с Хаоса, а според други от самия него произлезли Гея – животворната земя, Тартар – подземното царство, Ерос – животворната сексуална енергия, както и Ереб и Никта – мракът и нощта. От любовния съюз между Ереб и Никта били родени Хемера – богинята на деня, и Ефир – най-фината част на космическото пространство. Според Хигин обаче първоначално съществувал единствено Хаосът заедно с неговите сподвижници Ереб и Никта, от чиито любовен съюз били родени Хемера и Ефир, които на свой ред заченали Уран, Гея, Тартар, Понтус и Аергя. От този момент нататък денят и нощта вече се превърнали в единно неделимо цяло. Според гръцката митология пресечната точка между тях се намирала някъде в тъмните бездни на Тартар, място, за което се твърди че се намира, на западното небе, както и в най-ниската част от космическото пространство. Според Аристофан, както и според Орфеичната космология всичко започнало тогава, когато богинята на нощта поставила първичното яйце в нозете на своя съпруг Ереб. Впоследствие то било намерено и оплодено от бог Ерос в аспекта му на съзидателен божествен пламък. Според други трактовки обаче Хронос – гръцката персонификация на времето, бил богът, който поставил изначалното яйце, подобно на египетския Тот от Хермополис. Според повечето автори, в зората на сътворението бил роден още и Уран – богът на небето, който със своето звездно тяло обгърнал Гея. Така те се превърнали в единно неделимо цяло. Според някой обаче първо възникнала Гея, която впоследствие родила Уран. От любовния съюз между Небето и Земята били родени Дванадесетте титана, Хекатонхейрите, Циклопите и Гигантите. От взаимодействието между Ереб и Никта пък произлезли всички демонични създания на нощта, бродещи из тъмните дебри на подземното царство. Такива били Танатос – смъртта, Хипнос – сънят, Немезис – възмездието, и др. Според други версии  обаче всички те произлезли от незаконния любовен съюз между Гея и Тартар. Впоследствие Уран заедно с дванадесетте титани поели управлението над света, а циклопите и хекатонхейрите били безмилостно захвърлени в мрачните бездни на Тартар. Поради своя неморален акт великият цар на небето отключил поредица от негативни събития, които по-късно довели до бунта на титаните срещу него, когато той бил кастриран от сина си Кронос и свален от небесния трон. В последния етап от сътворението, когато могъщите титани начело с Кронос поели управлението над света, те създали второто поколение титани, както и първото поколение олимпийски богове, сред които – Хелиос, Селен, Еос, Лето, Астерия, Прометей, Атлас, Зевс, Посейдон, Хадес, Хера, Хестия, Деметра и др.