Античните цивилизациите обитавали територията на Месопотамия са едни от най-древните, за които съществуват преки писмени сведения. На свещените земи около реките Тигър и Ефрат многобройни народи с различни етнически, езикови и религиозни вярвания преплели своите сложни култури, като: Шумери, Акадци, Вавилонци, Асирийци и др. Прието е, че първата цивилизация населявала тези плодородни територии е Хасунско-Сомарската през шестото хилядолетие пр.н.е. В последствие около четвъртото хилядолетие тяхната култура била асимилирана от шумерите. По същия този начин в средата на третото хилядолетие семитските племена познати, като акадци успели да се утвърдят, основавайки едноименния град и държава, чиито разцвет достигнал своя апогей по време на управлението на Саргон Велики през 2300 г. пр.н.е. Техни наследници са амореите и асицийците, които през второто и първото хилядолетие пр.н.е. превърнали Вавилон в перлата на близкия Изток. Именно този хилядолетен обмен е в основата на огромната пъстрота и сложност на тяхната митология. Поради тази причина, с цел да не усложняваме допълнително текста ще използваме изразът „Митология на Месопотамия“, визирайки културното, научно и религиозно наследството на всички развити антични цивилизации оставили своя отпечатък върху свещени земи на Близкият изток.