Митът на сътворението, познат още като „Енеада“ е свързан с общо девет изначални божества, начело с върховния слънчев бог творец, за които се вярвало, че създали и оформили света. Подробна информация за този мит откриваме в „Книгата на мъртвите“ – название, с което учените наименуват свободната колекция от текстове съдържащи химни, хваления, речи, заклинания и рисунки, посветени на различни божества. Едно от най-пълните и добре запазените копия е т.нар. „Папирус на Ани“, датиран около 1240 г. пр.н.е. Там върховният бог творец е Атум – най-старото сред египетските слънчеви божества. Според тази версия, първоначално съществували единствено първичните води на бог Нун, които сами по себе си не били способни да създадат живот поради своята хаотична природа. За да бъде сътворен светът, върховният слънчев бог трябвало да се откъсне от тяхното хипнотичното влияние, посредством силата на собствената си воля. Само по този начин той бил способен да се самосъздаде. Атум успял да го направи, произнасяйки с истински глас своето собствено име. След като богът Слънце се откъснал от хаотичните води на Нун чрез своята животворна светлина, той внесъл нужния порядък, създавайки необходимите предпоставки за зараждането на живота. (Съществуват и версии, в които се казва, че птицата Бену – свещеното животно на бога Слънце, положила свещеното яйцето на сътворението, подобно на бог Тот в аспекта си на Ибис). Не след дълго, чрез творчески акт, подобен на мастурбация, той създал първата божествена двойка, позната като Шу – студения сух въздух, и Тефнут – топлия влажен. (Според друга версия, те произлезли от неговите ноздри). От техния любовен съюз били родени Геб – твърдата земя, и Нут – звездното небе. В своята първоначална форма тези два бога били неразривно свързани, подобно на Ан и Ки от митологията на Месопотамия. По този начин всяко нещо, което се случвало на единия, рефлектирало пряко и върху другия. От техния директен любовен съюз били родени и първите четири автономни божества – Озирис, Изида, Сет и Нефтида. След като всички изначални божества вече били създадени, бог Шу престъпил към финалния етап от великото сътворение, прекратявайки директния любовен съюз между Геб и Нут. Това било нужно, за да съхрани установения вече дуалистичен порядък. Тогава, чрез акт на разрязване той собственоръчно разделил Небето от Земята, изпълвайки въздушното пространство помежду им. След като ги разделил, той поставил четири стълба в четирите краища на света, които, освен като подпори, изпълнявали още и функцията на свързващо звено между божествения свят, асоцииран с Нут, и земния, олицетворен от нейния съпруг Геб.