Планети

Планетите са най-важните и сложни сигнификатори в астрологията. В древните астрологични текстове обикновено те са наричани „Звезди“, защото при едно директно наблюдение с просто невъоръжено око, почти по нищо не се различавали от звездите, които оформят съзвездията. Въпреки това, античните астрономи били напълно наясно, че планетите представляват коренно различни небесни обекти от т.нар. „неподвижни звезди, защото са способни да се придвижат бързо по еклиптиката, както напред, така и назад по свои собствени уникални пътища. Поради тази причина в античните астрологични трактати, те са наричани още „Скитащи звезди“ или  „Скитници“.

Седемте класически планети

В астрологията всяка една планета представлява уникален завършен божествен образ, който притежава свой собствен характер, намиращ своето отражение, както на Земята, така и като властелин на звездните участъци, изрисувани със светлина на Небето. В книгата Kore Kosmuu” (Космическа девица), която представлява един от най-древните запазени текстове приписвани на Хермес Трисмегист под формата на диалог между седемте основни планетарни божества и Господ, авторът изброява техните основни функции. 

Част от текста гласи – „ Преди Господ да създаде света попита всеки един от своите божествени синове, какво ще даде на хората, когато те бъдат сътворени? Тогава Слънцето отговори – „Аз ще огрея света през деня“, обещавайки да озари света със своята животворна светлина, а Луната прошепна – „След като Слънцето залезе, аз ще заема неговото място, защото вече съм родила тишината и съня“, докато Кронос отвърна – „ Аз ще се превърна в справедлив баща на наказателното право и лишенията“. Зевс на свой ред възкликна – „За да не се самоунищожи новосъздаденото човечество от войни и разруха, аз ще създам мир и благоденствие за тях“, докато Арес – „Аз тогава Татко ще бъда баща на борбата, войната, гнева и страданието“, а Афродита заяви – „Аз ще науча хората да се смеят, обичат и забавляват“, и действително Господ беше много щастлив от думите на свята красива дъщеря. Тогава Хермес отговори – „Чрез мъдростта, аз ще разкрия Истината и никога няма да спра да помагам на смъртните, докато силата на природата, която работи в тях е в съзвучие със звездите на небето“. Видимо доволен от думите на своите деца, Господ заповяда човечеството да бъде сътворено. 

На изображението виждаме плоча от гръко-римският период, на която е изобразен зодиака със седемте основни планетарни божества над него, за които говори Хермес Трисмегист в своя астрологичен трактат. Редът на божествата тук е – „Кронос, Хелиос, Селена, Арес, Хермес, Зевс и Афродита“.

Седемте класически планети в античната астрология и митология

Както вече споменахме, планетите притежават своя собствена индивидуална природа и се проявяват по типичен начин. В различни астрономически ситуации, те могат да придобият различни характеристики, поради което в съвременната астрология съществуват множество термини за да бъде описан този феномен, като хелиакални фази, есенциални достойнства, нива на хайз и пр. По същия този начин, в античната митология една и съща планета може да бъде представена, като различно божество, съобразно спецификите на своето астрологично проявление. Именно на това се дължи и огромното разнообразие на богове и богини в езическия пантеон. Например в митологията на Месопотамия трите основни фази на нощното светило според шумерската астрологична традиция са свързани с три различни лунни божества. Това са Нанна – принцът на боговете, олицетворяващ увеличаващата се Луна, Нингал – върховната богиня майка, която управлява намаляващата и Ерешкигал – студента кралица на подземното царство свързана с фазата и на невидимост. В древен Египет 24 часовото движение на Слънцето също било асоциирано с четири различни по природа соларни бога: Хепри – сутрешното, Ра – дневното, Атум – вечерното и Афу – нощното. Освен при светилата, подобно нещо откриваме и при планетите в традиционния смисъл на тази дума. Например в гръцката митология изявата на планетата Венера във фаза на вечерница била свързана с Афродита – богинята на любовта, а във фаза на зорница с Атина – богинята на мъдростта.  По същия този начин планетата Меркурий, като зорница е управлявана от „Аполон“ – богът на светлината, докато изявата и, като вечерница от Хермес – писарят на боговете. Следвайки същата логика, разрушителното проявление на планетата Марс гърците асоциирали с Арес – богът на войната, докато конструктивното с Хефест – работливият ковач. Астрологичния символизъм на Юпитер пък бил запечатан в образите на трите  царя на света. Това са Зевс – царят на небето, Посейдон – повелителя на морето и Хадес – властелинът на подземното царство, докато този на планетата Сатурн бил въплътен в образът на деспотичния титан Кронос – бащата на боговете и на Пан – похотливият бог козел.

Персонална информация за всяка една от планетите

Moon

Луна

Venus

Венера

Mercury

Меркурий

Sun

Слънце

Mars

Марс

Jupiter

Юпитер

Saturn

Сатурн

Персонална информация за всяка една от планетите

Moon

Луна

Venus

Венера

Mercury

Меркурий

Sun

Слънце

Mars

Марс

Jupiter

Юпитер

Saturn

Сатурн

Искаш да научиш повече? ​

Подробно описание на астрологичната природа и функциите на всяка една планета, боговете от митологията на Месопотамия, Египет и Гърция свързани с нея, както и още много други интересни факти за античната астрология и митология ще откриете в Царицата на науките, както и на нашите астрологични курсове и семинари

За повече информация, не се колебайте да се свържете с нас на посочените контакти.

Искаш да научиш повече? ​

Подробно описание на астрологичната природа и функциите на всяка една планета, боговете от митологията на Месопотамия, Египет и Гърция свързани с нея, както и още много други интересни факти за античната астрология и митология ще откриете в Царицата на науките, както и на нашите астрологични курсове и семинари

За повече информация, не се колебайте да се свържете с нас на посочените контакти.