Астрологини достойнства

Според херметическия закон на двойнствеността всичко във вселената, притежава свое положително и отрицателно проявление. По логиката на този фундаментален природен принцип, всяка една планета или звезда може да се прояви по положителен или отрицателен начин, съобразно положението си в хороскопа. 

Видове астрологични достойнства при планетите

В астрологията съществуват множество техники, по които астрологът може да оцени качествата на проявление на планетите, като: есенциални достойнства, нива на хайз, положение по триплицитет, терма, додекатемория, декенат и др. За да разберем, какво точно представляват те, можем да си представим, че всяка една планета притежава своя собствена божествена природа, която се чувства по различен начин, когато бъде потопена в някой от изначалните океани от различни по природа космически енергии. В астрологията тези места са тясно свързани, както с положението на Кардиналният кръст спрямо дванадесетте зодиакални съзвездия, така и с четирите основни проявления на ониричното творение, олицетворени от Четирите стихии – Огън, Въздух, Земя и Вода. Така всяка една от класическите планети бива условно свързвана с конкретни небесни сектори, в които тя се чувства добре или зле.  Счита се, че когато в хороскопа планетата е добре поставена, тя ще даде на роденият своите положителни качества и обратното, когато е лошо поставена, ще му навреди.

Въпреки множеството методи за определяне на характеристиките на проявление при планетите, тук ще се спрем на две от най-важните такива – „Есенциални достойнства“ и „Нива на хайз“.

На това изображение виждаме ренесансова таблица направена от английския астролог и писател Уилям Лилли, който е един от пионерите в преводите на антични астрологични текстове от латински на английски език. Таблицата съдържа в себе си информацията, която Птоломей дава в един от своите най-известни трудове познат под името „Тетрабиблос“.

Есенциални достойнства на планетите

В астрологията такава, каквато идва от времето на Хермес Трисмегист всяка една планета притежава две противоположно двойки есенциални достойнства, които условно можем да наречен – мъжка и женска, положителна и отрицателна, активна и пасивна и т.н. В съвременната астрологична традиция тези достойнства са познати под името  – „трон и заточение“, „екзалтация и падение“. В хороскопа са свързани, както с индивидуалната природа на конкретни зодиакални сектори и звезди, така и с положението на Кардиналният кръст спрямо зодиака. Може да се каже, че в астрологията „трона и заточението“ представляват двете най-важни „звездни“ или „сидерични“ достойнства, докато „екзалтацията и падението“ двете най-важни „земни“ или „тропически“ такива. Естествено тези определения трябва да бъде разглеждани условно, защото както знаем от митологията, Небето и Земята винаги са били и ще бъдат неразривно свързани. (Виж в страницата посветена на сътворението тук). 

Сидерични достойнства: (трон и заточение)

Те са свързан с астрономическото положението на планетите спрямо дванадесет зодиакални съзвездия от сидеричния зодиак. Например в зодиакалното съзвездие „Телец“ се проектират най-силните звезди на богатството, като „Алдебаран“, „Ригел“, „Алмилан“, „Алгол“ и др., докато в съзвездието „Везни“ се намират най-мощните звезди на красотата и изкуството, като „Гема“, както и двете звезди олицетворяващи чашките на съзвездието, като „Зубенелгенуби“ и „Зубенешамали“. Поради тази причина, се счита, че в астрологията тези две съзвездия са управлявани от планетата Венера, която притежава сходна астрологична природа с горе-изброените звезди.

  • Трон: в античната астрология всяко едно от дванадесетте зодиакални съзвездия е управлявано от конкретна планета, която притежава сходна астрологична природа. Смята се, че ако в момента на раждането планетата огрее небосвода на фона на зодиакалният сектор управлявано от самата нея, тогава тя се намира на „трон“, или иначе казано плува в свои собствени води. Например планетата Венера е на трон в съзвездията „Телец“ и „Везни“.  В астрологията този тип положение е считано за изключително силно, и в древногръцкатга митология е управлявано от богините Афродита и Атина. 
 
  • Заточение: то е противоположно на „трона“. В хороскопа се намира на 180° отстояние от него или казано астрологично в аспект опозиция. Ако троновото положение на една планета олицетворява царя седнал на своя трон, то нейното заточението символизира неговата абдикация, която обикновено е свързана със смърт, затвор или отшелничество на някое отдалечено място, където той не притежава власт. Поради тази причина в астрологията това есенциално достойнство е считано за слабо и негативно. Например мястото на заточение на Венера се намира в съзвездията „Овен“ и „Скорпион“, и там планетата не може да разгърне своя потенциал, поради което това нейно положение често носи загуби в областите, които управлява. В древногръцката митология заточението на Венера  е свързано с Персефона.

Тропически достойнства: (Екзалтация и падение)

В астрологията „екзалтацията и „падението“ са сходни по значение с „трона и „заточението“, но се определят по различен начин. Мястото на екзалтация на една планета стимулира нейните положителни качества подобно на положението и по трон, докато мястото на падение стимулира отрицателните подобно на заточението. Учението за тези две достойнства е едно от най-древните и важни, за което съществуват преки писмени сведения. Известно е, че във Вавилон, екзалтациите са наричани с терминът „Тайни места“. За разлика обаче от връзката на „трона и заточението“ с дванадесетте зодиакални съзвездия, то при „екзалтацията и падението“ нещата стоят по коренно различен начин. Според античната астрологична доктрина, тези две изключително важни есенециални достойнства се изчисляват по положението на равноденствията и слънцестоенията спрямо зодиака и нямат нищо общо със съзвездията изрисувана със светлина на небето. Например мястото на екзалтацията на Слънцето се намира в съзвездието, в което се случва пролетното равноденствия, докато мястото на екзалтация на Сатурн, там където се случва есенното. Това означава, че за съвременната епоха Слънцето екзалтира в зодиакалното съзвездието „Риби“, докато Сатурн в „Дева“. По същия този начин, мястото на падение на тези две планети отстои на 180 ° от мястото на тяхната екзалтация. 

Планетен хайз

Думата „хайз“ произлиза от арабски език и в буквален превод означава „естествено място“. В астрологията освен от горе-изброените есенциални достойнства, качествата на проявление на едно небесно тяло зависи и от нивото му на хайз. В античната астрология естествените места са сред най-важните сигнификатори в един хороскоп и се определят от сектата на планетите в хороскопа. (Думата „секта“ произлиза от латинското „seco” и означава „разделение“. Именно този термин е използван от античните автори за разделението на планетите, зодиакалните знаци и домовете  на дневни и нощни)Според тази доктрина, планетите се разделят на две основни групи – дневни и нощни. Планетите от дневната секта са Слънце, Юпитер и Сатурн, докато тези от нощната – Луна, Марс и Венера, като Меркурий се счита за неутрален, поради неговия променлив характер. Прието е, че дневните планети се чувстват добре през деня, както и в дневните участъци от хороскопа, докато нощните през нощта и в зоните свързани с природата на нощта. Когато една планета е в хайз, това означава, че тя резонира хармонично със средата, в която е поставена, и съответно ще отдаде своите положителни качества. По същия този начин, когато планетата е извън хайз, ще доведе до загуби в областите управлявани от нея, поради некомфортната среда, в която е поставена. Следвайки тази логика, дневните планети ще се чувстват добре през деня и в дневните участъци от хороскопа, докато нощните през нощна и в нощни участъци. Например, когато планетата Юпитер е в хайз и е добре поставена, тя ще направи родения амбициозен, благороден, морален, добър, състрадателен и щедър, дарявайки го със стабилност, късмет, изобилие и висши добродетели. Когато обаче се намира извън хайз, добротата и чувствително ще намалее, правейки родения прахосник, арогантен, надут, нестабилен, както в морално отношение, така и в материален план.

Трите основни нива на хайз според античната астрологична доктрина

  • При дневно раждане или казано астрономически, когато Слънцето се намира над хоризонта, всички дневни планети са в хайз независимо от тяхното астрономическо положение, докато нощните извън хайзТоест в един дневен хороскоп,  Слънце, Юпитер и Сатурн ще бъдат в хайз, докато Луна, Марс и Венера извън хайз. Поради тази причина основните добродетели на родения през деня ще бъдат свързани с положителните характеристики на дневните планети, а загубите му ще бъдат провокирани най-вече от отрицателните на нощните.
  • Дневните планети са в хайз, когато попадат от същата страна, от която се намира Слънцето в хороскопа, докато нощните, когато се намират от противоположната му страна. Например при дневно раждане, дневните планети ще се чувстват добре над хоризонта, където се намира Слънцето, докато нощното под хоризонта, далеко от слънчевата светлина.
  • Дневните планети са в хайз, когато попадат в мъжките зодиакални знаци, докато нощните в женските. Това е така, защото според херметическото учение мъжкият принцип резонира  хармонично с активната енергията на деня, докато женският с пасивната на нощта.
На лявото изображение дневните планети са в хайз и по трите параграфа, защото раждането е дневно, намират се от страната на Слънцето и са в мъжките зодиакални знаци.В същия този хороскоп нощните планети са извън хайз по първи параграф, защото раждането е дневно, но са в хайз по втори и трети, защото се намират от другата страна на Слънцето в нощната полусфера, и в женските знаци. На дясното изображение сме поставили нощните планети в хайз. Това е така, защото раждането е нощно, планетите се намират от противоположната страна на Слънцето, в женски зодиакални знаци, докато мъжките са извън хайз по първи параграф, но в хайз по втори и трети.

Астрологичните достойнства в митологията

Както вече знаем, в античната астрология се използват седемте класически планети  – Слънце, Луна, Меркурий, Марс, Юпитер и Сатурн кръстени на едноименните римски богове, а с терминът „астрологични достойнства“ визираме различното проявление на всяка една от тях. От там е логично да възникне и въпросът, защо в митологията съществуват толкова голям брой мажорни богове  при положение, че планетарните, които обикновено са най-важните са само седем на брой? Отговорът на този въпрос се крие отново в древното звездно учение и най-вече в астрологичната доктрина посветена на астрологичните достойнства при планетите. Например в гръцката митология троновото положение на планетата Юпитер(царят) е свързано с двата най-могъщи бога в пантеона –  Зевс, който олицетворява астрологичната и връзка със съзвездието „Стрелец“ и Посейдон, който олицетворява връзката и със съзвездието „Риби“. Това е и причината в съвременната западна астрологията зодиакалното съзвездие „Риби“ да бъде свързано с планетата Нептун, кръстена на едноименният римски бог на морето, чието гръцко съответствие е именно Посейдон. 

Искаш да научиш повече?

Подробна информация за начините на изчисление на астрологичните достойнства при планетите за съвременната епоха, техните божествени управители, както и още много други интересни факти за античната астрология и митология ще откриете в Царицата на науките, както и на нашите астрологични курсове и семинари

За повече информация, не се колебайте да се свържете с нас на посочените контакти.

Искаш да научиш повече?

Подробна информация за начините на изчисление на астрологичните достойнства при планетите за съвременната епоха, техните божествени управители, както и още много други интересни факти за античната астрология и митология ще откриете в Царицата на науките, както и на нашите астрологични курсове и семинари

За повече информация, не се колебайте да се свържете с нас на посочените контакти.