Текстов редактор

Царицата на науките е определение, което през XVIII век немският математик, физик и астроном Карл Фридрих Гаус дал на Математиката. По-малко известно е обаче, че във всички древни развити цивилизации за „Царица на науките“ била считана Астрологията! В Месопотамия, Египет и Гърция една от основните и най-висши функции на математиката била да изчислява положението на небесните тела, за да могат жреците-астролози да изготвят хороскопите на своите царе. Всъщност астрологията е може би най-древната наука, позната на човечеството. Някой смятат, че нейните корени се намират в Древен Египет, докато други в Месопотамия. През 2013 г. Румен Колев – известен български изследовател, публикува своя научен труд „The Babylonian Аstrolabe“ в едно от най-престижните западни академични списания, където по математически път доказва, че астрология се е практикувала в Месопотамия поне от 5500 г. пр.н.е. За разлика от сега, в миналото не съществувала разлика между астрономия и астрология. Първият човек, който поставил тази ограничителна линия, бил немският математик, астроном и астролог Йохан Кеплер в края на XVI век. От тогава астрономията започнала да се занимава единствено с външната механична страна на случващото се на небето, докато астрологията – с неговото послание и смисъл. Древните жреци вярвали, че всичко, което се случвало на небето, притежавало свой дълбок смисъл, рефлектирайки пряко върху живота на земята. Тази концепция била запечатана във втория от общо седем херметически принципа, описани в „Кибалион“, който гласи: „Каквото е горе, такова и долу, каквото е долу, такова и горе“. Не бил случаен фактът, че в античните митове на сътворението изначалното Небе и изначалната Земя били неразривно свързани. Обикновено те били представени, като единна съпружеска двойка, от чийто любовен съюз произлязъл животът. Няма да бъде пресилено ако кажем, че в действителност мистичното учение за единството между Небето и Земята представлявало основното движещо начало на всички антични развити цивилизации. Преки доказателства за това откриваме както в многобройни архитектурни паметници, така и в митологията. Ние вяравме, че изследвайки този безграничен океан от антична мъдрост, Истинският търсач би могъл да извлече огромно количество астрономично, астрологично, религиозно и философско знание!