Кардиналният тропически кръст в астрологията и митологията

С този термин визираме онези четири сакрални точки на небето, където се случват равноденствията и слънцестоенията. В астрологията именно те служат за отправна точка, както при математическото построяването на хороскопа, така и при неговата интерпретация, особено що се отнася до есенциалните достойнства на планетите. Ако  пролетното равноденствие дарява искрата на живота, то есенното я отнема. По същата тази логика ако по време на лятното слънцестоене животът достигна своя апогей, то по време на зимното той умира за да се възроди отново в един безкраен кръговрат на зараждане и смърт – природна цикличност, върху която е базиран  Тропическият зодиак. Това е и причината в своите астрологични трактати посветени на зодиакални знаци, античните автори да наричат съзвездията, в които попадат равноденствията и слънцестоенията с терминът “Тропични”.

Кръстът в митологията на Месопотамия, Египет и Гърция

Още от най-дълбока древност равноденствията и слънцестоенията били свързани, както с конкретни божества, така и с най-значимите празници през годината. Въпреки своите стилистични различия, информация за кръста откриваме в митологията на всички древни цивилизации и особено в техните  митовете посветени на Сътворението. Например във вавилонският мит, този свещен символ е представен под формата на „Четирите вятъра“, с помощта на които „Мардук“, в ролята си на върховен бог творец успял да надвие „Тиамат“, създавайки от нейното тяло Небето и Земята. В египетския творчески мит от град Хелиополис, кръстът е олицетворен от „Четирите стълба на Шу“, които едноименния бог използвал, като подпори, след като разделил Небето от Земята. В Хермополис тази астрономическа концепция е свързана с „Четирите духа на Тот“, които според свещените текстове, в зората на сътворението помогнали на върховния бог творец да изплува от първичните води на „Нун“., докато в  Книгата на мъртвите това са “Четирите сина на Хор”, които защитават тленните останки на мъртвеца в гробницата и помагат на неговата душа да се възнесе на небето. 

Кръстът и астрономическите епохи

Според античните астрологични текстове именно от позицията на равноденствията и слънцестоенията се определят господарите на света и съответно характеристиките на астрономическата епоха. Не случайно почти всички ранни елинистични автори пишат, че първоначално светът се намирал под управлението на титаните „Кронос и Рея“ – период, който е наречен „Златна епоха“. Тогава астрономически двете слънцестоения попадали в съзвездията „Водолей“ и „Лъв“ – небесни сектори, които притежават тясна връзка с гръцкото царско семейство. В последствие, след като титаните били детронирани от боговете, настъпила т.нар. “Сребърна епоха”, чиито върховен управител бил “Зевс” заедно със съпругата си “Хера”. В египетските свещени текстове също откриваме подобен тип синхроничност. Според тях, по време на различните астрономически епохи, светът бил управляван от определени божествени двойки, част от които са -„Шу и Тефнут“, „Геб и Нут“, „Озирис и Изида“, „Хор и Хатхор“, – идея, която допълнително потвърждава свещената връзка между астрология и религия.

Кръстът и християнството

Въпреки че със сигурност по-голямата част от свещениците лекомислено биха отрекли този очевиден факт, християнската религия заедно с нейните най-важни празници също притежава свои езически и съответно астрономически корени. Всичко това е лесно доказуемо, когато по математически път бъдат изследвани датите, върху които са основани съвременните християнски  празници. Например в наши дни, “Рождество Христово” се чества на същата дата, когато римляните чествали празникът “Раждането на непобедимото Слънце”  на третия ден след зимното слънцестоене. Същото нещо откриваме и при Великден – най-светлият християнски празник, който в своята същност олицетворява свещеният символизъм на пролетното равноденствие, когато силите на светлината(Възкресението на Христос), окончателно побеждават тези на тъмнината (смъртта).  Всъщност погледнато през призмата на астрологично учение за епохите,  възходът на тази религия съвпада с крахът на великата римска империята и се утвърждава тогава, когато пролетното равноденствие окончателно се премества от зодиакалното съзвездие „Овен“ в това на „Риби“. В този ред на мисли спокойно можем да твърдим, че кръстът представлява един от най-значимите символи, както в религията, така и в астрологията!

Като заключение към тази темата ще цитираме думите на английският философ, революционер и политически деец Томас Пейн изказани още през 18-ти век: „Християнската религия представлява имитация на движението на Слънцето, в чиито  център поставиха човекът наречен Христос и му платиха онези, които първоначално плащаха на Слънцето“.