Египетската цивилизация е сред най-древните и мистериозни, както в религиозно, така и в политическо отношение. Известно е, че плодородните земи около река Нил са населявани от хора в продължение на повече от 250 000 години. Според Херодот добре развита антична цивилизация по поречието и е имало най-малко от 7000 г. пр.н.е., въпреки че според съвременните историци, най-ранните доказателства за такава са от 5000 г. или т.нар.  „Първи додинастичен период“. Според древноегипетския историк Менатон, първият египетски фараон се казва Манес и царувал в края на четвъртото хилядолетие пр.н.е. Именно той за пръв път обединил горен и долен Египет, превръщайки Мемфис в първата столица на обединената египетска държава. Една от най-характерните черти на египетската митология е силно застъпеният дуализъм и многобройните митове посветени на Сътворението. Това  се дължи, както на дълбоките познания на древните египтяни за устройството на вселената и множеството политически трансформации, които страната им претърпява, така и на характерното и географско положение намиращо се между плодовитите черноземни долини на река Нил асоциирани с Озирис и безплодните червени пясъци на Сахара управлявани от Сет. Не случайно и самите египтяните наричали страната си – „Двете земи“, което е причината в книгата си „Храм на Космоса“ Джеръми Нейдлър да напише – „И все пак това понятие не означава просто едно географско разграничение.  В Египет физическият пейзаж има метафизичен резонанс, който древните египтяните ясно са долавяли – Двете земи са двете борещи се, но взаимно преплетени царства на живота и смъртта, на духовният и небесен свят, от една страна и на безжизнена материя от друга“. (Из главата „Мефатизичен пейзаж“ на стр 19).