Древна Гърция е последната от великите антични цивилизации оставили своя характерен отпечатък върху свещените свитъци на времето. Погледнато през призмата на историята, терминът „Гърция“ произлиза от латински език и започва да се употребява сравнително късно. Според Омир и Хезиод,  (двата най-ранни писмени древногръцки исторически извора), местните жители oбитаващи територията около егейско море наричали себе си „Ахейци“, „Данайци“, а по-късно и „Елини“. По време на т.нар. класически период (5-4 в. пр.н.е) множеството разпръснати племена в региона се групирали, създавайки огромно по обем научно, политическо, културно и религиозно наследство. Някой от най-значимите центрове оформили се през тази златна за гърците епоха са полиси, като Спарта, Древна Македония, Делоският и Беотийскяит морски съюзи начело с градовете Атина и Тива. Няма да бъде пресилено ако кажем, че благодарение на завоеванията на Александър Велики и писмените сведения оставени ни от брилянтните умове живели по онова време, сред които: Омир, Хезиод, Херодот, Перменид, Хераклит, Платон, Питагор, Аристотел, Овидий и още много други, получаваме информация, както за историята и митологията на древните гърци, така и за тази на много други антични цивилизации, като шумерската, египетската и тракийската. Всъщност гръцката митология представлява един огромен мултикултурен микс, на което се дължи и нейната огромна пъстрота. Въпреки разногласията по отношение на произходът и, историците са единодушни, че цивилизацията на древните гърци заедно с нейните преки наследници в лицето на Римската империя трябва да бъде разглеждана, като културният, научният, политическият и религиозният мост, свързващ старият и новият свят.